Гл. ас. д-р Майя Бошева

Певческото изкуство изисква сериозна подготовка на изпълнителите, за да могат да интерпретират музикалните творби на високо професионално ниво, владеейки добре всички технически похвати за музициране. От качеството на изпълнение на музикалната творба зависи как тя ще бъде възприета от слушателите и как ще им въздейства. Певческото изкуство е това, при което връзката с публиката е най - директна. В жанра на популярната и джазова музика изпълнителят има по - голяма свобода на интерпретация. Това предполага овладяването на всички компоненти на специфичната вокална постановка при поп пеене. Овладяването на гласовия апарат позволява по - пълноценното му използване. Изработването на правилно певческо дишане (диафрагмено), изравнен диапазон, различно звукообразуване (ларинксово, миксово, фалцетно), интонационна техника, импровизационна техника и индивидуален стил на изразяване дават увереност и освободеност, необходими на всеки вокален изпълнител. Съвременните тенденции на поп музиката изисква овладян гласов апарат, правилна вокална постановка и ярка индивидуалност.

Солфежът е необходим за развитието на музикалния слух, точното интониране и е основна, много важна и задължителна дисциплина за всички бъдещи музиканти. Наред с формирането и развитието на музикалните способности, солфежът стимулира интереса към музикалното изкуство, като същевременно умело, в хода на занятията, разширява теоретичните знания и обогатява музикалната култура. Включва основни дейности като солфежиране (пеене по ноти). То е свързано с основните музикални способности – ладов усет, метроритмичен усет и вътрешен слух. Също така с интерваловия усет и усета за многогласие. Солфежирането е в неразривна връзка с точното интониране, темпо, динамика и агогика. Друга дейност, която солфежът включва е музикално-слухов анализ. Слуховият анализ и музикалната диктовка са две взаимно свързани дейности. В най-завършения си вид слуховият анализ се превръща в музикална диктовка. Двете дейности, наред със солфежирането, представляват страни на един и същи процес, свързан с осъзнаване на съотношенията между тоновете на мелодията главно по височина и трайност. Музикалната диктовка е една от основните дейности на солфежа. Тя, както и слуховия анализ, може да бъде писмена и устна, частична и цялостна. Цялостният анализ води до записване на музикалната диктовка. В заключение днес музикалната наука Солфеж има за задача изграждането на високоразвит на професионална основа музикален слух. Съдържанието му обхваща развитието на музикални способности: ладов усет и метроритмичен усет, както и на различните категории слух: релативен, абсолютен, вътрешен, ладотонален, мелодически, хармоничен, полифоничен.

Теория на музикалните елементи засяга изцяло проблематиката, свързана с овладяването на музикалнотеоретичните знания и тяхното осмисляне. Това са: тон и шум, музикална система и звукоред, основни степени, средства и начини за записване на тоновете, начин на увеличаване стойността на нотите, темпо, ритъм, метрум, размер, интервали, лад, гама, тоналност, украшения (мелизми), съкращения при нотописа, тризвучия и четиризвучия - хармоническо и мелодическо положение, големина и обръщения, акорди. Развитието на музикалната наука Теория на музикалните елементи е паралелно свързано с практическото ѝ приложение, а нейното усвояването е сложен и продължителен процес, без който професионалната музика не би могла да съществува. Като задължителна дисциплина, Теория на музикалните елементи се изучава от всеки бъдещ музикант.

Хармонията е музикална наука за строежа, ролята и организацията на акордите. Акорд е съзвучие от три или повече тона, които са или могат да бъдат подредени на интервал терца един от друг. В музиката хармонията разглежда процеса, чрез който композицията на отделните звуци се подлага на задълбочен анализ. Изследването на хармонията включва акорди, тяхната конструкция, прогресия на акорд и принципите на връзките, които ги управляват. Често се казва, че хармонията се отнася до "вертикалния" аспект на музиката, който се отличава от мелодичната линия или "хоризонталния" аспект. В популярната и джаз хармония акордите се наименуват от корена им, плюс различни термини и символи, които показват техните качества. В много стилове музика, особено бароков, романтичен, модерен и джаз, акордите често се допълват с "напрежение". Напрежението е допълнителен елемент (тон) на акорда, който създава относително дисонантен интервал по отношение на баса и изисква логичното му разрешаване.

Пианото е инструмент, който съчетава безкрайни възможности за музикално изразяване, обединявайки техническа прецизност и емоционална дълбочина в едно. То е мост между различни музикални епохи и стилове - от бароковата строгост до съвременния експеримент. Свиренето на пиано не само усъвършенства техническите умения, но и развива качества, които формират истински музикант:

- Концентрация и внимание към детайла - всеки акорд, всяка фраза, изискват свръхфокус и прецизност, за да се изсвирят с дълбочина и емоция.

- Самодисциплина и упоритост - само с редовна практика и постоянство може да се постигне музикално съвършенство, като в същото време се създава уникален стил.

- Креативност и артистична изразителност - пианото е идеалната сцена за импровизация и интерпретация, позволявайки на всеки изпълнител да създаде не само звук, но и история.

- Координация и мускулна памет - работата с две ръце и педали развива физическа и мозъчна координация, създавайки пространство за изразяване на сложни музикални идеи.

- Емоционална дълбочина и интуиция - пианото е не само инструмент, а канал за изразяване на чувства, които понякога не могат да бъдат изречени с думи.

Пианото е много повече от инструмент - то е въплъщение на музикалната душа, пространство за самопознание и изкуство, което изисква страст, упоритост и въображение.

Професионалното обучение по музикални дисциплини осигурява основата за развиване на необходими умения и задълбочено разбиране на различните аспекти на музикалното изкуство. Чрез обучението по поп и джаз пеене се овладяват важни вокални техники и интерпретационни умения, които са основополагащи за свободното и ефективно изразяване в съвременната музика. Солфежът и теорията на музикалните елементи развиват слухови и теоретични умения, които са ключови за разбирането и възприемането на сложността на музикалната структура. Хармонията обогатява познанията за акустичните и композиционни принципи, като дава дълбочина на музикалните произведения. Пианото играе важна роля за изпълнението и създаването на музика, като предлага както солови, така и ансамблови възможности. В съвкупност, тези дисциплини формират комплексно и професионално развитие на бъдещите музиканти, подготвяйки ги за успешна кариера и за изразяване на индивидуалност в различни музикални жанрове.